Какво се случва след концерт на Клептън :)

След концерт на Ерик Клептън всеки нормален човек се чувства по-добре, аз явно не съм чак толкова нормален понеже се чувствах невероятно одухотворен. Наистина вярвам, че по-голямо доказателство за божествена искра от това да видиш толкова талант в един човек едва ли би могло да бъде намерено. А колко още хора с талант има...

Така или иначе, просто се чуствах отлично, макар и леко замаян от всичките емоции, които преживях. Бях изпаднал в транс. Не мога да го изразя ясно, тъй като са минали вече няколко дни от концерта и нещата са поотминали, а и обикновенно съм труден в обясненията, но накратко бях одухотворен и по-добър както никога досега.

Точно в този момент вече знаех, че ще има баланс на нещата. На това, което ще ми се случи и в момента, в който почувствах толкова силно доброто в живота ще почват да ми се случват и някои гадни неща, които да ме накарат да се върна на земята.

Не знам дали е понеже трябва да има баланс, не знам дали не ни е позволено да се чувстваме по начина, по който аз се чувствах след този концерт или просто е било случайност, но просто гадни работи се случиха.

Докато бях на концерта и Клептън извиваше музиката, а аз бях на 10 метра от него, ми се плачеше когато се сещах, че утре отново ще бъде обикновен ден, а аз трябва да напусна този свят на музика, на талант, на емоции и цвят.

Животът се опита да ме накара да го напусна точно час след концерта под формата на сръбски катаджия, който се опита да изкара подкуп от нас, на връщане от Белград. След такъв концерт това просто нямаше шанс да стане. Да получи човек толкова силна вълна от високи емоции, от най-чистата искра и след това някакъв мазен и наистина жалък човек да се опита да ме върне обратно в неговото си блато. Жалък, понеже искаше 5 лева подкуп, поне да беше поискал нормална сума, та да има смисъл.

Сега, като пиша това, всъщност ме хваща жал за него и се укорявам леко, че по някакъв начин не съм се опитал да му помогна да осъзнае, че това е унизително поведение, макар и да се сещам, че няма как да го направя.

Така или иначе, заинатихме се. Сръбският катаджия ни изигра театър, в който ни заплашваше с глоби, взимане на паспорта и оставане в Сърбия за неопределен период от време, а на всичко това ние с моя приятел му отговаряхме да прави каквото знае и да пише каквото иска, но подкуп няма да му дадем. Театърът на сърбина свърши и ни пусна.

С това обаче нещата не свършват. И няма как да свършат. Аз съм бил на концерт на Клептън и съм почувствал, че има Бог, който му е дал талант. Усетил съм, че животът има смисъл и макар да не знам какъв е съм се качил малко по-нагоре. Усетил съм прилив на добри и красиви емоции и балансът трябва да бъде възстановен, а това се случва под формата на най-вероятно пиян софиянец, срязъл и четирите гуми на колата ми с монтанска регистрация. Също така и 200 лева за ремонт :)

След концерт на Клептън, човек се чувства обгърнат от фин слой положителни емоции. Животът постоянно хвърля кал по теб и този слой не изкарва дълго. Скоро почти нищо няма да остане от него и всички гадни гледки, миризми, хора отново ще са точно толкова ярки, колкото и преди, но има спомен, че е възможно и нещо по-хубаво и извисено.

Надявам се да дойде пак :)

Усещането след концерта

Да си за пръв път на концерт на Ерик Клептън е нещо ултра яко невероятно. Държи те дълго и качествено. Един вид се покриваш с наметало от положителни емоции, от усещане, че животът има смисъл и че зад всичко това, което ни се случва стои нещо. Иначе, няма как хора като Ерик Клептън да имат този невероятен талант. Просто, толкова качество няма как да бъде събрана случайно на едно място.

Точно това си и мислех докато бях на концерта в Белград. Усещах точно това, че има Бог и че има божествена искра и че нещата, които ни се случват всеки ден имат смисъл. В един момент, вече към края на концерта изпаднах в нещо като транс. Стоях и музиката някак се визуализираше. Успях да се отърва от факта, че до мен имаше 30000 човека и постоянно някой се буташе в мен, успях да почувствам музиката.

След като Клептън и останалите си тръгнаха просто се приближих към оградата пред сцената, подпрях се и се опитах да осъзная емоциите, които ме бяха обзели. Стоях така няколко минути, чувствах се по-добър и готов да приема онова, което ме чака с едно по-блусарско настроение. Гледах хората около колко са щастливи и изпитвах щастие и заради тях. Радвах се на влюбените двойки и леко завиждах, понеже момичето, с което имам щастието да бъда в момента е далеч. Но се радвах за другите.